страници 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Ето я рошавата фамилия "Pinus silvestris". Бял бор. Добри приятелчета.

1 растеше в една Старопланинска скална цепнатина без никакъв намек за почва. Основният му корен бе дебел 2мм. а дънера над него - 5см. "Жажда за живот" на Джек Лондон пасти да яде пред борбата на това дръвче с основната порода. Реших че шансовете му не са добри и сега съм му отпуснал цели 500гр. песъчлива почва. Нека дебелее. Възрастта му е не по-малка от 20 год.

2 е силно наплашено. Такива дръвчета наричам кози бонсаи. Толкова дълго е било тероризирано от козите, че категорично отказва да расте нагоре. Да се разлива, не възразявам. 18-20 годишно е.

3 има същата съдба. Честно казано повечето от дръвчетата ми са били обработвани години наред от козите, докато добият тези си форми, особено габърите. Иначе нормалният ръст на 20 годишно дръвче приближава, че и надхвърля три метра.

4 е планинар. Растеше на около 1800 м. височина в Рила, педи да го склоня да ми гостува. Оказа се че по-малката надморска височина добре му понася и всяка пролет се засилва да подскочи с половин метър нагоре. Сега за сега го разубеждавам успешно. Възрастта му е 9-10 год.

Съдбата на 5 е сходна с тази на 2 и 3. Топката в основата на дънера му ми говори за продължителен спор с упорит камък. Прекъснах го преди да постигнат някакъв вид компромис. Сега лакомникът се опитва да пуска мустаци през дупката на чинията, но всяка есен ги подстригваме. Между 15 и 18 годишно е.

6 е на 10-12год. и се мисли за чадър.